Един тих следобед  няколко приятели си играят в близост до

Един спокоен следобед  няколко другари си играят наоколо до зарязан градеж в Пазарджик, който е в техния квартал. Дочуват рев, скоро любознанието побеждава страха от незнайното и децата намират  един кашон, в който откриват изхвърлени пет мънички новородени котета. Йоан и Калин, които са братя, Мишо, Лъчко, Крис, Георги, Веско  веднага се влюбват в мъничките създания, вземат решение, че няма да ги изоставят и ще ги приберат. Йоан и Калин се обръщат към  своята баба за подпомагане.   Тя взема решение, че ще помогне на децата да извършат едно положително дело и ще бъде дружно с тях в грижите им за бедните котета.

Черньо, Рижко, Котанчо, Ангорчо и Триончо към този момент са на несъмнено място, за тях се поставят съответните грижи, а Черньо към този момент е осиновен и си има семейство.

В обществото непрестанно се приказва за възходящата експанзия измежду децата, за неналичието на просвета и образование измежду учениците, за проблемите на българското обучение, само че щом има възпитаници като Йоан, Калин, Мишо, Лъчко, Крис, Георги, Веско, значи родителите  и учителите са изпълнили  своята роля – да възпитат  положителни и състрадателни хора.

Текст към фотографията: Това са братята Йоан и  Калин със своите другари, избавили пет котета бебета, открити в зарязан градеж.